На територията на Странджа има пет резервата с площ 5 388,7 ха, което е 7% от териториалния обхват на резерватите в България. Обявени са и буферни зони към тях (1425,7 ха), както и множество защитени местности, няколко природни забележителности и един природен парк.
Биосферният резерват “Лопушна” е най-големият резерват в Странджа, обявен през 1956 г. (Заповед No.2245 от 13.12.1956) под името “Узунбоджак”. Научното му значение е много голямо и надхвърля далеч границите на страната ни. Разположен е в землището на с. Кости, община: Царево, област: Бургас. Обявен е за опазване на вековни широколистни смесени гори от дъб и източен бук.
Защитената територия обхваща 2589,60 ха, от които 2369 ха са залесена площ (93,66 %) и 160,5 ха – незалесена площ (6,34%), включително 114,8 ха поляни, 18,5 ха нелесопригодни площи, 11,5 ха нелесопригодни голини, 6,5 ха скали и 5,8 ха просеки. Средната възраст на гората е около 120 години. Най-голямо е участието на източния горун (Quercus policarpa) – 36,35 %, следват източния бук – 29,84 %, благунът – 22,64 %, церът – 2,94 %, обикновеният габър – 0,45 % и т. н.
Защитената територия се намира изцяло в двукилометровата гранична ивица. На изток и югоизток тя се очертава от Резовска река, а на север – от притока й река Лопушница. От запад границата се определя от малко безименно било.
През април 1987 г. бе обявена буферна зона на резервата с площ от 488 ха.
“Лопушна” е типичен горски резерват. Горската растителност е представена предимно от смесени дъбови гори и гори от източен бук.
Дъбовите гори са застъпени от смесени естествени насаждения от източен горун и благун и по-ограничено от цер и източен бук. Развити са предимно върху канеленогорски, песъчливоглинести, свежи, дълбоки среднобогати почви. Средната възраст на дърветата е 110-120 години, а средната им височина – 22 метра.
Формацията на източния бук – специфичен представител на понтийската растителнаст в България, разпространена главно в Източна Стара планина и в Странджа, е твърде характерна за резерватната територия. Тя е подчертано мезофилна и за развитието си изисква по-висока влажност, поади което се среща в дълбоките и влажни долове и на сенчести склонове. Скалната основа е изключително силикатна, а почвите – жълтоземноподзолисти или канелени. Горите са най-често чисти или смесени, с участието на източния горун, а по-рядко и на благуна. Сред тях особено характерни са горите с вечнозелен подлес от странджанска зеленика (Rhododendron ponticum) – колхидски елемент, срещащ се у нас само в Странджа.
Типичен представител на понтийската растителност в защитената територия е и понтийското бясно дърво (Daphne pontica). Често срещани дървета и храсти в резервата са и лавровишнята (Laurocerasus officinalis), колхидският джел (Ilex colchica), червената пираканта (Pyracantha coccinea) – дребен храст, средиземноморски вид, спорадично колхидската (странджанската) боровинка (Vaccinium arctostaphyllos) и някои други южно - евксински видове, като мушмулата (Mespilus germanica), епимедиума (Epimedium pubigerum) и др.
От останалите дървесни видове, които са спътници на основните, ще споменем обикновения и келяв габър, мъждряна, брекинята, сребролистната липа и полския клен, а от храстите – черен (Crataegus pentagina) и червен глог, обикновен дрян, различни видове чашкодрян. От тревния тип растителност са характерни едроцветната звъника, дилянката, волският език (Phyllitis scolopendrium) и други видове. В резервата има над 1000 висши растения и много специфични растителни съобщества.
Животинският свят е твърде богат и разнообразен. От влечугите се срещат жълтокоремникът, балканският гекон (Сytrodactylus kotschyi), вдлъбнаточелият смок (Malpolon monspessulanus) и др.
Фаунистичното богатство на защитената територия се допълва от бозайниците – дива свиня, сърна, лисица, чакал, европейска дива котка, вълк, и от птиците – няколко вида кълвачи, дроздове, бекасини и др.
По данни на Държавни лесничейства “Кости ” до 1913 г. тук се е срещал и рисът (Felis lynx), но с навлизането на човека в Странджанските дебри този красив, но обичащ спокойствието и самотата хищник е изчезнал. По същата причина е изчезнал и благородният елен, който е обитавал района до 1941 година. В миналото по тези места имало, при това много белоглави лешояди, но за последен път са забелязани преди четири десетилетия.
Резерватът “Силкосия” е разположен по левия долинен склон на река Велека и обхваща горските формации в местностите Церова бърчина, Потуница, Диманова бърчина, Дълбок преслап и Силкосия, в района на ДЛ ”Кости”, между селата Българи и Кости. Надморската височина на земите му е от 100 до 250 метра.
“Силкосия” е първият наш резерват, обявен на 29 юни 1933 г. под името “Горна Еленица-Силкосия” (1026,6 ха). Впоследствие през 1936 г. местността Горна Еленица отпада и оттогава защитената територия е известна само като “Силкосия”. Заема 389,60 ха, обявена е и буферна зона с площ 91,1 ха. Резервата е обявен е с цел опазване широколистна смесена гора от дъб и източен бук и характерни само за планина Странджа растения.
Растителното богатство на резервата “Силкосия” е значително. В границите му са установени 260 вида висши растения, разпределени в 63 семейства и 190 рода. От тях дървесните видове са 14, храстовите 17, многогодишните тревисти растения са 143, а едногодишните и двугодишните - 70. Това представлява 22,6 % от странджанската флора и придава висока стойност на защитената територия. Установени са 16 вида реликтни и 3 вида ендемични растения.
“Силкосия” е горски резерват – горските формации заемат 97,9 %. Незалесената площ е само 8,3 ха (2,09 %), от които 0,5 ха (0,13 %) нелесопригодна площ. Средната възраст на дърветата е 120-130 години, а в отделни случаи – и над 200 години. Преобладават дъбовите гори (70 %), следвани от буковите (20 %) и церовите (7 %). На останалите дървесни видове се пада общо 3 % от територията на резервата. И тук, както при “Лопушна”, особено интересна е растителната асоциация на източния бук. Повечето от специфичните за нея растителни видове – странджанската зеленика, лавровишнята, колхидският джел, червената пираканта др., са от южноевксински и колхидски тип. Към друг сходен биологичен тип пренадлежат срещащите се в същите гори обикновен тис и подезичен залист (Ruscus hypoglossum).
Дъбовите гори са застъпени с източния горун, лъжника (Quercus hartwissiana), обикновения горун, благуна и цера. По състав те са много близки до тези в Източна Стара планина, но за разлика от тях съдържат и редица южноевксински елементи – понтийско бясно дърво, епимедиум, фарскалеев конски босилек (Salvia forskahlei), мушмула и др. От дървесните видове, които можем да споменем са брекинята, скорушата (Sorbus domestica), сребролистната липа, полския клен и дивата круша. Характерни са и някои храсти – обикновеният дрян, обикновеният глог, грипата (филирея), а от тревните видове – белият равнец (Achillea millefolium), обикновеният риган (Origanum vulgare), лазаркинята (Asperula sp.), секирчето (Lathyrus sp.), мишите уши, подъбичето (Teucrium sp.) и др.
Защитената територия има твърде богата фауна. От земноводните се срещат зелената крастава жаба, жабата дървесница (Hyla arborea), които са защитени от закона. От влечугите могат да се видят слепокът (Anguis fragilis) и жълтокоремникът, големият стрелец (Coluber jugularis), смокът мишкар, пъстрият и вдлъбнаточелият смок – също защитени видове. Много характерни за тези места са и шипоопашатата и шипобедрената костенурка.
Изключително разнообразна е орнитофауната. Типични за защитената територия са сойката (Garrulus glandarius), авлигата (Oriolus oriolus), южният славей (Luscinia megarhynchos), малкото черноглаво и голямото белогушо коприварче (Sylvia communis), обикновената чинка (Fringilla coelebs), косът (Turdus merula), различни видове кълвачи, грабливи птици и др. Фаунистичното богатство се допълва и от много бозайници: диви свине, диви котки, белки, златки, единично вълк и др.
Въпреки уникалния характер на природата на първия български резерват трябва да се изтъкне, че запазването на девствения характер на природните му дадености винаги е създавало много остри проблеми. През 1953 г. бе допуснато през средата на резервата да бъде прокарана просека за електропровод, а през 1956 г. бе построено шосе с твърде интензивен трафик, свързващо с. Кости с пътя Царево – Малко Търново. Едва през последните години се вземат по-сериозни мерки за опазване на защитената територия. Резерватът почти навсякъде е маркиран със специални табели, полагат се много усилия за забрана на пашата и т.н.
Резерватът “Витаново” (1112,40 ха), обявен през 1981 г. (Заповед N 1113 от 03.12.1981), е създаден с цел да бъдат опазени първичните гори от източен бук и източен горун (южноевксински тип) и характерните за тази част от Странджа флора и фауна. Разположен е в землището на гр. Малко Търново, по самата българо-турска граница, при надморска височина 500-600 метра. През 1986 г. бе обявена и буферната му зона с площ 184,7 ха.
На територията на резервата има и някои природни забележителности, най-известната от които е “Братанова пещера” в местността Братанови чатарлъци. Пещерата е проучена и има висока спелеологична и археологична стойност. Основните реки тук са Малко и Голямо Айдере, която извира от Турция.
Резерватът “Витаново” също е типичен горски резерват. Горите заемат 1049,3 ха (94,3 %), от които широколистни гори – 1033,5 ха и иглолистни – 15,8 ха. Незалесената площ е 63,1 ха, от тях поляни – 59,2 ха, сечища – 1,4 ха, и пътища – 2,5 ха.
Широколистните гори са съставени от съобщества на източен бук – 57,2 %; източен горун – 33,9 %; цер – 3,4 %; благун – 3,8 %; обикновен габър – 1,3 %; трепетлика (Populus tremula) – 0,2 % и сребролистна липа – 0,1 %. С единични екземпляри участват скорушата, полският клен, обикновеният явор, шестилът, мъждрянът, полският бряст и др. Като важен компонент на подлеса, макар и сравнително по-беден от източните части на Странджа планина, изпъкват странджанското бясно дърво, подезичният залист, бодливият залист (Ruscus aculeatus), мушмулата и съвсем ограничено лавровишнята, колхидският джел и калуната (Calluna vulgaris). В тревните покривки доминиращ се явява горският късокрак, перестият късокрак (Brachypodium pinnatum), разнолистната власатка (Festuca heterophylla), горската метлица (Poa nemoralis), едноцветната бисерка (Melica uniflora) и т.н.
Специфични тревисти видове в тези съобщества са и източният лопух (Trachystenom orientale), игликата (Primula acaulis subsp. rubra), пролетното ботурче (Cyclamen coum), форскалеевата какула, които в определени участъци на защитената територия присъстват доста масово. За влажните долове твърде специфични са изтравничето (Asplenium scolopendrium), обикновената сладка папрат (Polypodium vulgare), бодливата многоредна папрат (Polystichum aculeatum), четинестата многоредна папрат (Polystichum setiferum), подезичният залист, бръшлянът (Hedera helix) и др. Преобладаващи са смесените дървостои – 92,1 %. Само 7,9 % от горските съобщества са монодоминантни. Това са чисти букови насаждения, заемащи влажните долове и долните части на склоновете със северно изложение. Малко над тях или на същите месторастения, в горните течения на доловете, обликът на горските насаждения се определя от смесените буково-габърови-източногорунови гори. С най-голямо разпространение по площ са буково-източногоруновите гори. Те осъществяват прехода към източногоруновите гори в средната част на северните склонове. В горната половина на северните и в долните и средните части на южните склонове доминират източногоруново-буково-габъровите гори. На границата с източния бук обширни пространства се заемат от смесените източногорунови-буково-благуново-церови гори. Чистите източногорунови насаждения са типични за заравнените била, микропониженията и седловините – на по-богати и влажни почви. По тесните и експонираните била растат източногоруново-габърово-церово-мъждрянови гори, а в горната част на южните склонове, на по-сухи и богати почви – благуново-източногабърово-церови гори.
По отношение на възрастта преобладаващата част от насажденията е между 90 и 110 години. След установяване на строгия резерватен режим на Витановските гори се създадоха благоприятни условия за започването на процес на формиране на сложни, многоетажни, разновъзрастни гори.
Установени са 462 вида висши растения, отнасящи се към 264 рода и 69 семейства. Те представляват 48,9 % от семействата на висшите растения в България, 30,5 % от родовете и 12,8% от видовото разнообразие на страната. Доминиращи са хемикриптофитите (205 вида). Много голямо е участието на терофитите (112 вида). Общото разпределение и процентното съотношение между отделните жизнени форми във флората на резерват “Витаново” показват белези на флората от умереноконтиненталните зони, но при наличието на силно медитеранско влияние – с висок процент на терофити.
Установените в защитената територия висши растения се отнасят към няколко основни групи флорни елементи: средноевропейски (82 вида), субатлантико-субмедитерански (26 вида), медитерански (145 вида), понтийско-централноазиатски (74 вида), евроазиатски (90 вида), евроафрикански (1 вид), флорни елементи на пустинните райони (1 вид) и космополитни (15 вида).
Установени са и 26 терциерни реликтни растителни вида, а в Червената книга на България попадат 23 таксона, от които 20 в категорията “рядък”, а три имат категория “застрашен”. Под закрилата на закона са десет вида.
Естествените насаждения във Витановските гори в миналото са се изсичали усилено, особено през 50-те години, когато е била построена горска жп линия, въжени линии и чакълест път. Първоначално са изработвани траверси и едра дървесина, впоследствие са добивани дърва и др. В началото на 70-те години на територията на днешния резерват всякаква сеч е била прекратена. Сега опасност от антропогенно въздействие върху резерватната територия не съществува. Достъп до нея имат само граничната полиция, а понякога тя се посещава и от научни работници. По врема на семеносните години се допуска събирането на семена от елитни дървета.
Резерватът “Средока” (607,80 ха от които 497,6 ха горски фонд и 110,2 ха поземлен фонд) е обявен през 1989 година (Заповед No.75 от 18.01.1989). Създаден е с цел да се запазят характерните за този район горски екосистеми, представени предимно от букови гори, и находищата на някои редки представители на флората и фауната на Странджа. Разположен е на няколко километра от Малко Търново по посока към с.Стоилово. По същото време е обособена и буферната му зона с площ от 160,2 ха.
Горите заемат голяма част от резерватната територия, която е много атрактивна, със стръмни склонове и скални образувания по десния склон на река Айдере. Множеството меандри на реката се редуват с вирове, скални прагове и водопади, а бреговете са покрити с разнообразни дървета и храсти в протежение на 10-12 километра.
От дървесните видове най-голямо е участието на източния горун, следван от източния бук, благуна, цера и т. н. Те образуват смесени дъбови насаждения или смесени насаждения от източен бук, източен горун и благун, от източен горун и благун, източен горун, източен бук и благун и т.н. Средната възраст на гората е около 77 години, средната й височина – 14 метра, а запасите от дървесина са 148 м3/ха. Бонитетът е най-често ІV, V и ІІІ. По вид насажденията в резерваната територия се разпределят по следния начин: най-голямо е участието на широколистните високостъблени гори, следвани от горите за реконструкция, издънковите за прерастване и нискостъблените. 
Установени са и няколко редки растителни видове, като понтийско бясно дърво, лавровишня, колхидска (странджанска) боровинка и др. От тях с най-висока стойност са голямото находище от лавровишня, разположено в централната част на резервата, и компактните групи от колхидски джел, който в отделни екземпляри достига до 6 м височина и 10 см в диаметър.
Като новообявена защитена природна територия резерватът “Средока” е все още много слабо проучен и за сега трудно може да бъде направена някаква по-комплексна и по-точна преценка на природния му потенциал.
“Тисовица” (749,30 ха) е един от новите ни резервати, обособен е през 1990 г. (Заповед No.169 от 16.02.1990), за да се опазват естествени горски екосистеми от източен горун, благун и източен бук, както и местообитанията на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Намира се в сравнително труднодостъпен район в близост до селата Българи и Кондолово, от двете страни на река Тисовица – приток на Мързевска река, при надморска височина 100-300 метра. Обособена е и буферна зона с площ 501,3 ха, от които 9,4 ха са поземлен фонд в землището на с. Кондолово.
“Тисовица” е типичен горски резерват със залесена площ 747 ха (99,6 %), от които 740,3 ха (98,8 %) – естествени насаждения, 5,1 ха (0,68 %) – склопени култури, 1,6 ха (0,21 %) – изредени култури и незалесена площ и само 2,3 ха (0,31 %) – поляни. Преобладават широколистните високостъблени гори – 738,3 ха (98,53 %), следвани от гори за реконструкция – 6,6 ха (0,88 %), и иглолистни – 4,6 ха (0,61 %). Насажденията са със средна възраст около 85 години и височина – 17 метра. Преобладават насажденията от бонитет ІІІ - 294,4 ха (39,29 %), от бонитет ІV – 291,0 ха (38,84 %), и от бонитет V – 95,2 ха (12,71 %).
Както и при останалите странджански резервати, и тук доминират смесените дъбови гори и горите от източен бук. В тях най-голямо е участието на източния горун – 43,16 %, след него се нареждат източния бук – 31,82 %, благунът – 23,09 %, церът – 1,12 % и габърът – 0,89 % от територията на резервата.
Дъбовите гори са представени главно от смесени насаждения от източен горун и благун – 22%, и от благун и източен горун – 19,71 %.
Горите от източен бук са предимно смесени, като с източен горун и благун заемат 15,24 %, следвани от буково-горуновите – 9,30 %. Чистите гори от източен бук са само 5,20 % от площта на резервата.
Срещат се и някои редки за страната ни растителни (странджанска зеленика, понтийско бясно дърво, колхидски джел, обикновен тис) и животински видове (обикновена блатна костенурка, някои земноводни и др.).
“Тисовица” е най-величественият и пленяващ с красотата си резерват в Странджа. И в него, както и в “Средока” е необходимо да се организират детайлни фаунистични и флористични проучвания.
Природен парк “Странджа” (116 132.60 хектара) е обявен с цел дългосрочното опазване на уникалната природа във водосборите на реките Велека и Резовска и осигуряване на устойчиво социално-икономическо развитие в района. Защитената територия включва 83 072,9 ха насаждения от горския фонд на четири лесничейства – ДЛ ”Малко Търново” (17 447,9 ха), ДЛ ”Звездец” (15 521,1 ха), ДЛ ”Граматиково” (19 799,7 ха) и ДЛ ”Царево” (17 259,9 ха), а също и 33 063,3 ха земеделски земи – 27 030,9 ха от община Малко Търново и 6 032,4 ха от община Царево.
В парка попадат и всичките пет резервата в планината, както и защитените местности “Велека”, “Устието на река Велека”, “Силистар”, “Парория”, “Марина река”, “Моряне”, “Кълката”, “Кривинизово”, “Докузак”, “Руденово”, “Босна”, “Петрова нива” и природните забележителности “Конаджика”, “Пирен”, “Пещерата”, “Еленина дупка” и “Братанова пещера”. 
Обявен е като народен парк през 1995 г. През 2000 г. е прекатегоризиран в природен парк (Заповед No.РД350 от 14.07.2000).
В обсега на защитената територия от крайбрежието към вътрешността могат да бъдат определени пет представителни групи растителни съобщества:
- крайбрежна ивица с влажна зона и останки от лонгозни гори, пясъчни дюни и блатна растителност;
- вечнозелена евксинска растителност и гори от източен бук и източен горун, с много реликтни видове;
- дъбови гори с вечнозелени и листопадни представители на евксинската флора;
- източнобукови формации във високата част на планината (500–700м);
- ксеротермни дъбови гори с останки от средиземноморска растителност.
По своето хабитатно разнообразие защитената територия се нарежда на първо място в страната, а по отношение на видовото разнообразие – на едно от първите места в България и Европа. Биоразнообразието на парка е представено от 121 хабитатни единици, от които 13 странджански. Установени са 1666 вида висши растения – 47,6 % от видовия състав на българската флора. От тях 63 вида са реликтни, а 7 се срещат единствено в този район на Европа. Описани са и 501 вида лечебни растения (70 % от диворастящите лечебни растения в България). От тях 144 вида имат стопанско значение и могат да бъдат събирани според регламента, определен от ПУ на ПП “Странджа”.
Преобладават естествените насаждения от източен бук, с богат подлес от вечнозелени видове, заемащи влажните, ориентирани към морето долове. Районите над тях са заети от дъбови гори, включително от източен горун, благун, цер, образуващи на места смесени насаждения с източен бук и други дървесни видове. В тези съобщества се срещат и редица терциерни реликти – странджанска зеленика, понтийско бясно дърво, мушмула, турилово великденче (Veronica turrilliana), венчелистен лопен (Verbascum bugulifolium), странджански дъб и др. Широко разпространени са и средиземноморските и субсредиземноморските съобщества. Доминираща роля в тях играят видовете от семействата Бобови (Fabaceae), Сложноцветни (Asteraceae) и Житни (Poaceae). Откритите пространства са представени с мезотермни ливади, пасища, горски поляни, смесени със степни растителни съобщества от пасищен райграс (Lolium perenne), обикновен сеноклас (Cynosurus cristatus), броеничеста ливадина (Poa sylvicola) и със значително участие на едногодишни бобови и житни треви от средиземноморски тип. За приустиевите части на реките са характерни лонгозните гори, а крайбрежните скали и пясъчните ивици са заети от псамофитна растителност.
Изключително е фаунистичното богатство на природния парк. Констатирано е наличието на 556 вида безгръбначни, от които 400 вида с консервационно значение; 41 вида риби, включително 24 вида постоянни обитатели на странджанските реки; 9 вида земноводни; 23 вида влечуги (70 % от видовете в страната); 260 вида птици (две трети от българската орнитофауна), от които 124 гнездят в парка. Разнообразието на бозайници, размножаващи се в парка, е представено от 62 вида – те представляват 68 % от всички видове сухоземни бозайници в страната и 43 % от автохтонните видове в Европа, както сочи Планът за управление на ПП “Странджа”.
Районът се отличава и с изключително разнообразна орнитофауна. От установените на територията на ПП “Странджа” 260 вида птици, 86 са включени в Червената книга на България, като 149 вида имат европейско природозащитно значение. Природният парк е най-важното място в страната за гнездещите тук земеродно рибарче (Alcedo atthis) и сив кълвач и едно от най-важните места за черния щъркел, египетския лешояд, орела змияр, малкия креслив орел, скалния орел и малкия орел, бухала, средния пъстър кълвач (Dendrocopos medius) и полубеловратата мухоловка. По време на миграцията в защитената територия могат да се наблюдават пет световнозастрашени вида – малкият корморан, къдроглавият пеликан, белооката потапница, ливадният дърдавец и водното шаварче (Acrocephalus paludicola). Долното течение на река Велека е “място с тесен фронт на миграция” за реещите се птици.
От установените в района 62 вида бозайници, 6 са включени в Червената книга на България. Река Велека има най-добре запазена популация на видрата в страната.
Защитени местности и природни забележителности
Странджа е планината, в която мрежата от защитени местности и природни забележителности е много добре развита. В повечето от тях се опазва типичната за този район флора и фауна.
Защитената местност “Велека” има площ 1546.3 ха и е създадена с цел запазване на първичните горски екосистеми и живописния каньон на река Велека. Местността обхваща част от землищата на селата Бръшлян, Звездец и Стоилово, община Малко Търново, област Бургас. Обявена е със Заповед No. 76 от 18.01.1989. Това е един от подходящите за посещение и особено атрактивен туристически обект. Достъпна е от местностите Ковач и Петрова нива и от селата Стоилово и Въжиево.
Защитената местност “Парория” има площ 988.6 ха и е създадена с цел запазване територия заета с девствена дървесна растителност /горски насаждения/ съчетана с културни ценности. Местността обхваща част от землищата на селата Заберново, Калово и гр. Малко Търново, община Малко Търново, област Бургас. Обявена е със Заповед No. 845 от 31.10.1991.
Особен интерес в този район предизвиква легендата за средновековния манастир на Григорий Синаит, откъдето идва и наименованието “Парория”. В защитената местност и около нея има много параклиси в карстовата част на местността Пъзлаците.
Защитената местност “Моряне” има площ 102.7 ха и е създадена с цел запазване естествените местообитания на защитени и редки видове птици и растения, включени в “Червена книга на НРБ” и в списъка на застрашените видове в Европа. Местността обхваща част от землището на с. Звездец, община Малко Търново, област Бургас. Обявена е със Заповед No. РД180 от 08.07.1994.
Защитената местност “Докузак” има площ 5 ха и е създадена с цел запазване естествено находище на кримски чай. Местността обхваща част от землището на гр. Малко Търново, община Малко Търново, област Бургас. Обявена е със Заповед No.845 от 31.10.1991 .
Тук расте най-значителната формация на застрашения кримски чай.
Защитената местност “Босна” има площ 51.7 хектара и е създадена с цел запазване естествените местообитания на защитени и редки видове птици. Местността обхваща част от землището на с. Близнак, община Малко Търново, област Бургас. Обявена е със Заповед No. 170 от 16.02.1990.
Защитената местност “Кривинизово” има площ 109.10 хектара и е създадена с цел опазване на естествени горски съобщества от благун, горун, източен бук с подлес от странджанска зеленика и странджанска боровинка, както и местообитания на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Местността обхваща част от землището на с. Звездец, община Малко Търново, област Бургас. Обявена е със Заповед No. 332 от 16.05.1991.
Защитената местност “Руденово” има площ 15.30 хектара и е създадена с цел опазване на естествени горски съобщества от благун, горун, източен бук с подлес от странджанска зеленика и странджанска боровинка, както и местообитания на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Местността обхваща част от землището на с. Сливарово, община Малко Търново. Обявена е със Заповед No. 332 от 16.05.1991. Тук се намира най-голямата формация от странджанска боровинка.
Защитената местност “Петрова нива” има площ 250 ха и е създадена с цел опазване на характерен ландшафт, местообитания на редки птици и застрашени растителни видове. Местността обхваща част от землището на с. Стоилово, община Малко Търново. Обявена е със Заповед No. РД309 от 31.03.2003.
Защитената местност “Белия камък” има площ 450.8 ха и е създадена с цел запазване естествените местообитания на защитени и редки видове птици и растения, включени в “Червена книга на НРБ” и в списъка на застрашените видове в Европа. Местността обхваща част от землището на с. Варовник, община Средец, област Бургас. Обявена е със Заповед No. РД180 от 07.08.1994.
Защитената местност “Находище на див божур” има площ 84 ха и е създадена с цел опазване на естествените местообитания на защитени и редки растения и техните съобщества. Местността обхваща част от землището на гр. Средец, област Бургас. Обявена е със Заповед No. РД102 от 28.12.2001.
Защитената местност “Невестин град” има площ 59.7 ха и е създадена с цел запазване естествените местообитания на защитени и редки видове птици. Местността обхваща част от землището на с. Факия, община Средец, област Бургас. Обявена е със Заповед No. 170 от 16.02.1990.
Защитената местност “Пладнището” има площ 68.3 ха и е създадена с цел запазване естествените местообитания на защитени и редки видове птици. Местността обхваща част от землището на с. Вълчаново, община Средец. Обявена е със Заповед No. 170 от 16.02.1990.
Защитената местност “Естествено находище на пирен” има площ 223.9 ха и е създадена с цел запазване естествено находище на пирен (Erica arborea). Местността обхваща част от землището на с. Кости, община Царево. Обявена е със Заповед No. РД-147 от 20.03.2006.
Защитената местност “Кълката” има площ 18.9 ха и е създадена с цел опазване на гнездово находище на двойка бухали. Местността обхваща част от землището на с. Кости, община Царево. Обявена е със Заповед No. 25 от 09.01.1989.
Защитената местност “Марина река” има площ 47.3 ха и е създадена с цел опазване на естествени горски съобщества от благун, горун, източен бук с подлес от странджанска зеленика и странджанска боровинка, както и местообитания на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Местността обхваща част от землището на с. Кости, община: Царево, област: Бургас. Обявена е със Заповед No. 332 от 16.05.1991.
Това е един от най-интересните във фитогеографско отношение защитен обект в Странджа. Тук, на сравнително малка площ, са събрани най-характерните представители на флората на този уникален за страната район.
Защитената местност “Устие на река Велека” има площ 1511.2 ха и е създадена с цел:
1. Запазване на характерен ландшафт на крайбрежната зона, скални образувания, фиорди.
2. Опазване специфична ксеротермна растителност и богат животински свят.
Местността обхваща част от землищата на гр. Ахтопол и селата Бродилово и Синеморец, община Царево. Обявена е със Заповед No. 608 от 01.09.1992 и има промяна в режима на дейностите със Заповед No.РД207 от 11.06.1999.
Защитената местност “Бакърлъка” има площ 7.2 ха и е създадена с цел опазване на естествено местообитание на хагерово лале и съобщества на други защитени и редки растителни видове, забележителен ландшафт и скали. Местността обхваща част от землището на с. Равадиново, община Созопол. Обявена е със Заповед No. РД-1096 от 15.10.2004.
Защитената местност “Казаков вир” има площ 35.3 ха и е създадена с цел:
1. Опазване на характерен ландшафт, скални образувания, карстов извор.
2. Опазване на естествени местообитания на редки растителни и животински видове.
Местността обхваща част от землището на с. Индже войвода, община Созопол. Обявена е със Заповед No. РД1008 от 04.08.2003.
Защитената местност “Раков дол” има площ 128 ха и е създадена с цел запазване естествените местообитания на редки и защитени видове птици. Местността обхваща част от землището на с. Габър, община Созопол. Обявена е със Заповед No. РД259 от 17.07.1995.
Защитената местност “Тясната река” има площ 120.8 ха и е създадена с цел запазване естествените местообитания на редки и защитени видове птици. Местността обхваща част от землищата на селата Вършило и Индже войвода, община Созопол. Обявена е със Заповед No. РД180 от 08.07.1994.
Защитената местност “Силистар” има площ 773.3 ха и е създадена с цел:
1. Запазване на характерен ландшафт на крайбрежната зона, скални образувания, фиорди.
2. Специфична ксеротермна растителност и богат животински свят.
Местността обхваща част от землището на с. Резово, община Царево. Обявена е със Заповед No. 608 от 01.09.1992 и има промяна в режима на дейностите със Заповед No.РД207 от 11.06.1999.
Природната забележителност “Градището” – естествено находище на синя хвойна, има площ 2 ха и е създадена с цел запазване единственото естествено находище на синя хвойна. Местността обхваща част от землището на гр. Малко Търново. Обявена е със Заповед No. 1427 от 13.05.1974.
Природната забележителност “Находище на странджански дъб лъжник” в м. Конаджика има площ 18.6 ха и е създадена с цел опазване на странджански дъб лъжник. Местността обхваща част от землището на с. Звездец, община Малко Търново. Обявена е със Заповед No. 521 от 20.05.1985.
Природната забележителност “Каменска бърчина” – скално образувание има площ 20 ха е създадена с цел опазване на забележителни геоложки обекти. Местността обхваща част от землището на гр. Малко Търново. Обявена е със Заповед No. 206 от 23.03.1981.
Природната забележителност “Пещера и изворите на р. Младежка”, м.Калето има площ 8.3 ха и е създадена с цел опазване на забележителни геоложки обекти. Местността обхваща част от землището на с. Младежко, община Малко Търново. Обявена е със Заповед No. 4051 от 29.12.1973.
Природната забележителност “Пещерата Еленина дупка” има площ 5.3 ха и е създадена с цел опазване на забележителни геоложки обекти. Местността обхваща част от землището на с. Бяла вода, община Малко Търново. Обявена е със Заповед No. 206 от 23.03.1981.
Природната забележителност “Махарата”, м.Сарпия има площ 2 ха и е създадена с цел опазване на пещера. Местността обхваща част от землището на с. Кости, община Царево. Обявена е със Заповед No. 4051 от 29.12.1973.
Природната забележителност “Долмен Лозенски дол” има площ 1 ха и е създадена с цел опазване на скално образувание - долмен. Местността обхваща част от землището на с. Долно Ябълково, община Средец. Обявена е със Заповед No. 4051 от 29.12.1973.
Природната забележителност “Долмен Паша дере” има площ 1 ха и е създадена с цел опазване на характерни геоложки обекти. Местността обхваща част от землището на с. Горно Ябълково, община Средец. Обявена е със Заповед No. 4051 от 29.12.1973.
Природната забележителност “Долмените Влахов дол” има площ 1.5 ха и е създадена с цел опазване на характерни геоложки обекти. Местността обхваща част от землището на с. Долно Ябълково, община Средец. Обявена е със Заповед No. 4051 от 29.12.1973.
Природната забележителност “Големия камък” има площ 3 ха и е създадена с цел опазване на характерни геоложки и ботанически обекти. Местността обхваща част от землището на с. Долно Ябълково, община Средец. Обявена е със Заповед No. 4051 от 29.12.1973.
Природната забележителност “Попова скала” има площ 30.8 ха и е създадена с цел опазване на забележителни геоложки обекти. Местността обхваща част от землището на с. Фазаново, община Царево. Обявена е със Заповед No. 4051 от 29.12.1973.
Природната забележителност “Водениците” – малки образувания, има площ 73.6 ха и е създадена с цел опазване на скални образувания. Местността обхваща част от землището на с. Извор, община Созопол. Обявена е със Заповед No. РД418 от 14.11.1995.
|